Когато си пия сутрешното кафе или се заговоря с познати на улицата, когато съм на работа или привечер ударя една ракийка с приятели, аз без съмнение съм във Всекидневието. То ме следва от събуждането ми рано сутринта, та чак до късна вечер, когато главата ми се залепи за възглавницата и се оттегля в приказния свят на Морфей. Повтарящите се процедури: събуждане, тоалет, кафе/ закуска/, работа, връщане у дома, баня, аперитив и вечеря, интернет/ телевизия/ - всичко това се превръща в навик, в един своеобразен автоматизъм, който е толкова заразителен, че с лекота те завладява и се разпростира постепенно върху постъпките, поведението, общуването и накрая - в мисленето ти. Ти започваш да постъпваш като другите, да се държиш като другите, да затваряш общуването в рамките на клюките или на шаблонното, изпразнено откъм съдържание:,, Как си? К'во ста'а?'' Стереотипното ти мислене се движи в многократно предъвквани злободневни теми с до болка познати и изтъркани интерпретации. Самото мислене за теб не е събитие, а рутина, едва ли не занаят някакъв. Накратко казано, при теб е победило всекидневното съзнание или за по-кратко - Всекидневието.
Интересно е да разберем към какво се ориентира това всекидневно съзнание - нали това му е работата на всяко съзнание: да бъде винаги насочено към нещо. За човека на всекидневието животът не е уникална възможност да оцени и осмисли битието си, а е борба, чиято главна цел е преуспяването. За него няма ценности, а интереси. Той предпочита действието, а не мисленето; количеството, а не качеството/ да има, да има и пак да има/; информацията, а не задълбоченото познание. Същият е привърженик на традиционния европейски морал, чийто девиз ,,Единство в многообразието!'' е само красив лозунг, зад който се крият интересите на силните. Всекидневният човек само привидно приема различните, но в действителност последните го изпълват с умело прикрита неприязън и досада. Колкото до ,,естетическите'' му потребности, то те се изчерпват с онова, което наричат ,,масова култура''.
Обикновено на Всекидневието противопоставят Трагедията/ трагичното съзнание/. Всъщност цялата досегашна литературно- философска традиция върви по линията: Трагедия - Всекидневие. Като илюстрация на гореспоменатото, се сещам в момента за романа ,,Чужденецът'' на Камю, където един нелеп случай преобръща всекидневието на главния герой и го отвежда към трагична развръзка. Мисля си обаче, че не е задължително да те връхлети нелеп случай, за да се окажеш отвъд Всекидневието, стига да го пожелаеш. Достатъчно е например да вземеш в ръцете си книга на талантлив поет или писател, да послушаш музиката на виртуозен музикант, да изгледаш на видеоплеъра любим киношедьовър и ти мигом ще се пренесеш във вълшебния свят на Съзерцанието. А какво да кажем пък за влюбените - за тях всичко е магия! В този ред на мисли, отвъд Всекидневието аз виждам тъкмо Съзерцанието като негова алтернатива, защото чрез последното се докосваш до смисъла, до ценността
на битието.
След всичко казано дотук, някой може би ще остане с погрешното впечатление, че изцяло отхвърлям всекидневието. Не, като бит, в най-чистия смисъл на думата, то е нещо, без което не можем и аз го приемам такова, каквото е. Онова, което не приемам е всекидневното съзнание, т.е. съзнанието, че животът е борба, че мисленето, манталитета, културата, изкуството следва да бъдат подчинени на масовия вкус. Не приемам и самия бит, когато вместо като условие, възможност за присъствие, се възприеме като самоцел или пък, не дай боже - като предмет на масовата култура/ чалга, сапунени сериали/. В тази връзка ми се вижда странно осезателното присъствие на битовата тема и в нашето блогпространство. Ситуацията доста ми наподобява онова чисто нашенско положение: ,, Когато сме на работа, говорим за пиене, а когато пием, говорим за работа''. Поне аз лично сядам пред компютъра, тъкмо за да се откъсна поне за малко от бита, от всекидневието.
Разбира се, знам, че ще последва дежурната фраза: ,,Всеки има право да избере дали да се затвори във Всекидневието, или да не го направи.'' Затова бързам да уточня, че не споделям, но и не осъждам избора в полза на Всекидневието. Тъкмо напротив, считам, че паралелното присъствие на Всекидневието и Съзерцанието е необходимо като гаранция за тяхната различимост.
Интересно е да разберем към какво се ориентира това всекидневно съзнание - нали това му е работата на всяко съзнание: да бъде винаги насочено към нещо. За човека на всекидневието животът не е уникална възможност да оцени и осмисли битието си, а е борба, чиято главна цел е преуспяването. За него няма ценности, а интереси. Той предпочита действието, а не мисленето; количеството, а не качеството/ да има, да има и пак да има/; информацията, а не задълбоченото познание. Същият е привърженик на традиционния европейски морал, чийто девиз ,,Единство в многообразието!'' е само красив лозунг, зад който се крият интересите на силните. Всекидневният човек само привидно приема различните, но в действителност последните го изпълват с умело прикрита неприязън и досада. Колкото до ,,естетическите'' му потребности, то те се изчерпват с онова, което наричат ,,масова култура''.
Обикновено на Всекидневието противопоставят Трагедията/ трагичното съзнание/. Всъщност цялата досегашна литературно- философска традиция върви по линията: Трагедия - Всекидневие. Като илюстрация на гореспоменатото, се сещам в момента за романа ,,Чужденецът'' на Камю, където един нелеп случай преобръща всекидневието на главния герой и го отвежда към трагична развръзка. Мисля си обаче, че не е задължително да те връхлети нелеп случай, за да се окажеш отвъд Всекидневието, стига да го пожелаеш. Достатъчно е например да вземеш в ръцете си книга на талантлив поет или писател, да послушаш музиката на виртуозен музикант, да изгледаш на видеоплеъра любим киношедьовър и ти мигом ще се пренесеш във вълшебния свят на Съзерцанието. А какво да кажем пък за влюбените - за тях всичко е магия! В този ред на мисли, отвъд Всекидневието аз виждам тъкмо Съзерцанието като негова алтернатива, защото чрез последното се докосваш до смисъла, до ценността
на битието.
След всичко казано дотук, някой може би ще остане с погрешното впечатление, че изцяло отхвърлям всекидневието. Не, като бит, в най-чистия смисъл на думата, то е нещо, без което не можем и аз го приемам такова, каквото е. Онова, което не приемам е всекидневното съзнание, т.е. съзнанието, че животът е борба, че мисленето, манталитета, културата, изкуството следва да бъдат подчинени на масовия вкус. Не приемам и самия бит, когато вместо като условие, възможност за присъствие, се възприеме като самоцел или пък, не дай боже - като предмет на масовата култура/ чалга, сапунени сериали/. В тази връзка ми се вижда странно осезателното присъствие на битовата тема и в нашето блогпространство. Ситуацията доста ми наподобява онова чисто нашенско положение: ,, Когато сме на работа, говорим за пиене, а когато пием, говорим за работа''. Поне аз лично сядам пред компютъра, тъкмо за да се откъсна поне за малко от бита, от всекидневието.
Разбира се, знам, че ще последва дежурната фраза: ,,Всеки има право да избере дали да се затвори във Всекидневието, или да не го направи.'' Затова бързам да уточня, че не споделям, но и не осъждам избора в полза на Всекидневието. Тъкмо напротив, считам, че паралелното присъствие на Всекидневието и Съзерцанието е необходимо като гаранция за тяхната различимост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар