Много десни тия от Бибиси, бе!

През изтеклата седмица британската преса/ ,,Гардиън'', ,,Дейли мейл'', ,,Телеграф'' и др./ изстреля следната шокираща новина: Генералният директор на ВВС Марк Томсън категорично отхвърли идеята на Инициативен комитет за издигане на статуя на Оруел пред сградата на управляваното от него ведомство. Мотивите: според шефа на ВВС, писателят бил...,,твърде ляв'', разбирай - комунист. Е, да, факт е, че през 30-те год. на миналия век авторът опредля себе си за социалист. Факт е също така, че участва на страната на републиканците по време на Гражданската война в Испания/ 1936-1939г./, както и че е издател на лявоориентираното сп. ,,Трибуна'' в началото на 40-те. Да обвиниш, обаче, автора на ,,Фермата'' и ,,1984'', нанасъл най-съкрушителния удар в историята върху тоталитарния комуно-нацистки тип държава, че е ,,твърде ляв'' си е пълен абсурд! То е все едно да опредлиш бившите членове на Френската компартия Сартр и Камю като сталинисти. Още древният Хераклит ни напомня своето ,,Панта рей''. Променят се идеите, убежденията ни, избора ни. И тук не става дума за мотивираното от всевъзможни користни цели политическо номадство: тук иде реч за еволюция на дълбоко изстрадани истини. След всичко казано дотук се питам: а дали пък въпросното изказване на шефа на ВВС не е твърде дясно? И каква е всъщност разликата между твърде лявото и твърде дясното? Отговорът го дава самият Оруел чрез гениалните си творби. В още по-прав текст пък го дава и остроумният Чърчил, определяйки комунизма като ,,ляв фашизъм'', а фашизма - като ,,десен комунизъм''.