Редом с подобни изложители, съществува и един друг тип изложители – медиите, призвани да излагат, да показват ставащото в цялост така, както се случва всяка минута, всеки час, всеки ден. И доколкото ставащото в цялост е твърде шарено откъм позитивност – негативност, дори е доминирано от последната, то просто няма как посланията на медиите да бъдат изцяло позитивни, а по-скоро в преобладаващата си част са негативни. Негативността е предопределена и от ключовата функция на медиите: да бъдат обективни и същевременно – коректив на всичко, което е в разрез общоприетите морални ценности и закона. В този ред на мисли, журналистическата максима:,,Добрата новина не е новина.’’ е напълно разбираема, защото критиката на обществените недъзи и на злоупотребата с власт си е една позитивна негация.
Лошото идва, когато медиите загърбят ролята си на коректив, превръщайки се в послушни пудели на силните на деня. Тогава те не излагат неудобните истини, а се ориентират към ,,техните’’ истини или към ,,позитивните’’ новини.
Още по-гадното е, когато изведнъж се окаже, че изпомацани отгоре до долу с агентурни ,,подвизи’’ журналисти са пледирали възторжено за морал, за демокрация, за свобода на словото, че и продължават да го правят и сега, в момента.
Най-трагичното обаче е това, че ,,изложенията’’ на тези ,,нови демони’’ се явяват една непростима излагация не само за тях самите, но и за медиите ни като цяло, за страната ни като цяло.
Вярно, трудно е да си истински журналист в България и да излагаш на показ неудобните истини, защото или могат да те залеят с киселина, или да те пребият с чук, или ,не дай-боже, хладнокръвно да ти теглят куршума в главата. Тук обаче влиза в сила поговорката:,,Който се страхува от мечки, да не ходи в гората.’’ Защото хиляди пъти по-етично е, след като не можеш да направиш добро, поне да не вършиш зло. И трябва да бъдем изключително благодарни на всички онези малцина смелчаци, дръзнали, въпреки понесените заплахи, страдания, унижения, да въстанат открито срещу фалша и безобразията в обществото и държавата ни, отстоявайки и утвърждавайки същевременно автентичните общочовешки ценности.
